Тя - нашата Къща видя първата си пролет поочистена. Сигурно доста е скучала 10 години. Все още е скромна градинка,но аз съм предоволна и вдишах вече уханието.
 |
| Повечето растения в алпинеума успешно презимуваха |
|
|
|
 |
| Наследените лилиуми, които разсадих и ще очаквам да цъфтят |
 |
| И армерията ме зарадва, има си пъпчици |
 |
| Тук засадих едно храстче, не му знам още името, което цяла зима кретах в апартамента, а в ограденото сложих ранункулуси |
 |
| Застраховка срещу сляпото куче |
 |
| Игликата, която скоро ще отиде в градината. |
 |
| Форзицията, която беше проста пръчка на есен, си има едно цветенце |
 |
| И ябълката показва своите листенца |
 |
| Очаквам син килим като зацъфти винката. Все още ми е жал да я оскубя, но тя е превзела много територия |
 |
| Това е до беседката, анемонетата са се показали |
 |
| И тук си застраховах ценни луковички на спараксис |
 |
| Около беседката е изкоренено и разчистено, сега пада голямото умуване какво да садя там |
 |
| А откога я чакам тази чешма. Преди стърчаха само тръби, сега като бели хора има къде да си мием ръцете |
Същевременно в нас се развихриха разсадите ми. Цяла зима мия кофички от кисело мляко, събирам като клошар кутийки, кашпи, чашки... де що мога да ръгна пръст и семе вътре, даже и стелаж домъкнах. Митко вече се е хванал за главата. Ама може ли така - ракийка без домати и градинка без цветя?
