четвъртък, 9 януари 2014 г.

Гардероба със зайчето


Започнах с този гардероб:



Смъкнах му лака с горещ въздух. В началото докато схвана начина на работа паднаха парчета фурнири. После вече бях по-внимателна, но гардероба от старост на места леко да го бутна и почти се разпадаше. След смъкването на лака минах със шлайфа.





Междувременно започнахме и да смъкваме тапетите в тази стая. 






Дръпнах му една метла и отвътре, паяжини имаше много. После минах един слой алкиден лак, цвят - някаква канадска ела.

Тъмното е "след"

С четката минах два слоя бяла водоразтворима боя:







Ето така изглеждаше напълно бял, преди да го изтъркам. Снимката е малко жълта, на горната са по-действителни цветовете.



Като изсъхнаха добре двата слоя, го изтърках. Къде на ръка, къде със шлайфа. Може би малко се поулях с изтъркването, но крайният резултат беше по-добре даже от очакванията ми. За себе си съм доволна.
















Ключалката, която беше ръждясала я изтърках с една телена четка. Заблестя:

Преди




След

Но имам още работа по гардероба. Да поправя закачалката и рафтчетата, които извадих, а също и да му сложа прозорче. Там имаше една талашитена крива плоскост с лепенката зайчето. За него ще търся прозрачен плексиглас,на който мисля да сложа фолио и да стои като нарисувано. Ще има продължение :)




петък, 13 декември 2013 г.

И дойде есен, после зима...

Обагрена с одежда шарена
дойде и тази есен,
но този път с различна тишина,
обгърната с една изпълнена мечта,
миришеща на паднали листа
пристига тя на мойта порта.
Да е добре дошла!
С росата сутрин ще посрещна,
със сняг накрая ще изпратя
и ще чакам пролетта да дойде...








 




Много е красива есента, винаги съм я обичала. Тази година обаче не знам как ще дочакам пролетта, липсва ми по-честото ходене на село, покрай ежедневните дейности гледам да запълвам малко останалото време вечер в книгите за зеленчуците, цветята, овошките, грижите за тях и да правя планове за другата година.

Насадихме ягодите в задната част на къщата.






Цял ден преди това в един студ и леден вятър разчиствахме отломките от ремонтирания покрив, после обръщахме наново почвата, до вечерта даже и полях. Много им се радвам,сигурно доста време отделих да стоя и да ги гледам. Първата ягода живот и здраве ще я изям сигурно на забавен кадър :) Не, първите ягодки са за децата!

Засадихме и една малка вишна, която изкоренихме от двора на другото ни село и двете новопосадени дръвчета ги варосах, сложих им мрежичка и укрепления. В двора понякога идват много фазани, но като ни усетят и бягат. Кълвачите са често по дърветата наоколо, даже исках да напиша, че са гости, ама като се замисля, гостите сме ние.

Докато разчиствахме изхвърлените боклуци от покрива попаднах на стари учебници, тетрадки, соц. списания от около 1960 г. На първата стопанка на къщата, която явно не е била много ученолюбива, имаше доста двойки. Но пък се вижда, че се е старала, имаше поправки даже на домашната работа.



В предният двор докато обръщах, изкопах много луковици, разделих ги и засадих на групички. Ако не ми ги изяде сляпото куче, напролет ще се радвам на цвят. Или поне се надявам.



Имам вече едно самотно минзухарче и едно цъфнало карамфилче:






И падна сняг. Но седмица преди това опръскахме дръвчетата, даже се вижда на снимката, че са и варосани.


Вътре в къщата започнахме ремонт, но засега няма нищо интересно. Олющени тапети, шкафове с наполовина смъкната боя, а в партерната стая изтърбушихме старият под за да излеем плоча, ама сви студ и отложихме за напролет.
Чао, къщичка, надявам се скоро пак да те видя!






вторник, 5 ноември 2013 г.

Започва вече хубавата част :)

Еее, най-сетне! Малко да приведем във вид предният двор. Много сериозен кмета на селото. Докараха ни ремарке да товарим, обеща да ни оправи и уличното осветление пред къщата, защото лампите не работят и вечер е много тъмно. Митко спа цяла седмица на едно походно легло да пази материалите за покрива. Иначе на къщата си имаме лампа, а на беседката цели три броя! Разчисти и гаража, за да вкарва колата вътре.









Вече няма струпани дървета в предния двор и започнахме да кореним дивите орехи. Гадна, уморителна и тежка работа!






Много корени извадихме.






Заравних малкият парцел до беседката, в ляво е шахтата за водата, там наредих камъни за пътечка. Докато обръщах с правата лопата извадих около 200 луковици, предполагам на лалета. 100 от тях засадих, а другите ги пратих на селото на баба, да и намеря и на нея работа :)




Една кошница от тавана, която ще постегна малко и ще сложа цветя другата година.





Садих анемонета, лалета, зюмбюли, нарциси, мускарита, минзухари, имам още да садя оксалис, алиум, още видове лалета и анемонета, всичко около 200-300 луковици. Какво ще изникне ще видим на пролет :)

Ходихме да "берем" около село камъни за алпинеума. Но не ми стигнаха. Започнах с каквото имам, ще търпи още развитие. Избрах си за алпинеума синя тревичка, карамфилчета, хебе, няколко седума, ерика, армерия, лигуструм за оформяне, на заден план засадих туи, те са още мънички.