дойде и тази есен,
но този път с различна тишина,
обгърната с една изпълнена мечта,
миришеща на паднали листа
пристига тя на мойта порта.
Да е добре дошла!
С росата сутрин ще посрещна,
със сняг накрая ще изпратя
и ще чакам пролетта да дойде...
Много е красива есента, винаги съм я обичала. Тази година обаче не знам как ще дочакам пролетта, липсва ми по-честото ходене на село, покрай ежедневните дейности гледам да запълвам малко останалото време вечер в книгите за зеленчуците, цветята, овошките, грижите за тях и да правя планове за другата година.
Насадихме ягодите в задната част на къщата.
Цял ден преди това в един студ и леден вятър разчиствахме отломките от ремонтирания покрив, после обръщахме наново почвата, до вечерта даже и полях. Много им се радвам,сигурно доста време отделих да стоя и да ги гледам. Първата ягода живот и здраве ще я изям сигурно на забавен кадър :) Не, първите ягодки са за децата!
Засадихме и една малка вишна, която изкоренихме от двора на другото ни село и двете новопосадени дръвчета ги варосах, сложих им мрежичка и укрепления. В двора понякога идват много фазани, но като ни усетят и бягат. Кълвачите са често по дърветата наоколо, даже исках да напиша, че са гости, ама като се замисля, гостите сме ние.
Докато разчиствахме изхвърлените боклуци от покрива попаднах на стари учебници, тетрадки, соц. списания от около 1960 г. На първата стопанка на къщата, която явно не е била много ученолюбива, имаше доста двойки. Но пък се вижда, че се е старала, имаше поправки даже на домашната работа.
В предният двор докато обръщах, изкопах много луковици, разделих ги и засадих на групички. Ако не ми ги изяде сляпото куче, напролет ще се радвам на цвят. Или поне се надявам.
Имам вече едно самотно минзухарче и едно цъфнало карамфилче:
И падна сняг. Но седмица преди това опръскахме дръвчетата, даже се вижда на снимката, че са и варосани.
Вътре в къщата започнахме ремонт, но засега няма нищо интересно. Олющени тапети, шкафове с наполовина смъкната боя, а в партерната стая изтърбушихме старият под за да излеем плоча, ама сви студ и отложихме за напролет.
Чао, къщичка, надявам се скоро пак да те видя!
