И дойде есен, после зима...

Обагрена с одежда шарена
дойде и тази есен,
но този път с различна тишина,
обгърната с една изпълнена мечта,
миришеща на паднали листа
пристига тя на мойта порта.
Да е добре дошла!
С росата сутрин ще посрещна,
със сняг накрая ще изпратя
и ще чакам пролетта да дойде...

 

Много е красива есента, винаги съм я обичала. Тази година обаче не знам как ще дочакам пролетта, липсва ми по-честото ходене на село, покрай ежедневните дейности гледам да запълвам малко останалото време вечер в книгите за зеленчуците, цветята, овошките, грижите за тях и да правя планове за другата година.

Насадихме ягодите в задната част на къщата.

Цял ден преди това в един студ и леден вятър разчиствахме отломките от ремонтирания покрив, после обръщахме наново почвата, до вечерта даже и полях. Много им се радвам,сигурно доста време отделих да стоя и да ги гледам. Първата ягода живот и здраве ще я изям сигурно на забавен кадър :) Не, първите ягодки са за децата!

Засадихме и една малка вишна, която изкоренихме от двора на другото ни село и двете новопосадени дръвчета ги варосах, сложих им мрежичка и укрепления. В двора понякога идват много фазани, но като ни усетят и бягат. Кълвачите са често по дърветата наоколо, даже исках да напиша, че са гости, ама като се замисля, гостите сме ние.

Докато разчиствахме изхвърлените боклуци от покрива попаднах на стари учебници, тетрадки, соц. списания от около 1960 г. На първата стопанка на къщата, която явно не е била много ученолюбива, имаше доста двойки. Но пък се вижда, че се е старала, имаше поправки даже на домашната работа.

В предният двор докато обръщах, изкопах много луковици, разделих ги и засадих на групички. Ако не ми ги изяде сляпото куче, напролет ще се радвам на цвят. Или поне се надявам.

Имам вече едно самотно минзухарче и едно цъфнало карамфилче:

И падна сняг. Но седмица преди това опръскахме дръвчетата, даже се вижда на снимката, че са и варосани.

Вътре в къщата започнахме ремонт, но засега няма нищо интересно. Олющени тапети, шкафове с наполовина смъкната боя, а в партерната стая изтърбушихме старият под за да излеем плоча, ама сви студ и отложихме за напролет.
Чао, къщичка, надявам се скоро пак да те видя!

Започва вече хубавата част :)

Еее, най-сетне! Малко да приведем във вид предният двор. Много сериозен кмета на селото. Докараха ни ремарке да товарим, обеща да ни оправи и уличното осветление пред къщата, защото лампите не работят и вечер е много тъмно. Митко спа цяла седмица на едно походно легло да пази материалите за покрива. Иначе на къщата си имаме лампа, а на беседката цели три броя! Разчисти и гаража, за да вкарва колата вътре.

Вече няма струпани дървета в предния двор и започнахме да кореним дивите орехи. Гадна, уморителна и тежка работа!

Много корени извадихме.

Заравних малкият парцел до беседката, в ляво е шахтата за водата, там наредих камъни за пътечка. Докато обръщах с правата лопата извадих около 200 луковици, предполагам на лалета. 100 от тях засадих, а другите ги пратих на селото на баба, да и намеря и на нея работа :)

Една кошница от тавана, която ще постегна малко и ще сложа цветя другата година.

Садих анемонета, лалета, зюмбюли, нарциси, мускарита, минзухари, имам още да садя оксалис, алиум, още видове лалета и анемонета, всичко около 200-300 луковици. Какво ще изникне ще видим на пролет :)

Ходихме да "берем" около село камъни за алпинеума. Но не ми стигнаха. Започнах с каквото имам, ще търпи още развитие. Избрах си за алпинеума синя тревичка, карамфилчета, хебе, няколко седума, ерика, армерия, лигуструм за оформяне, на заден план засадих туи, те са още мънички.

Най-важното - ремонта на покрива

От към пътя нищо се не виждаше. Това е задният страничен двор.

А тук е вече разчистен. Вадихме много колове, опъната ръждясала тел, коренихме още саморасли дървета. В блога всичко става бързо - гледаш първата снимка, после втора, ама колко работа има между двете снимки...

 

Тук гледаме от другата страна. В ляво, където се виждат колове и зелена трева е съседското място, просто няма ограда, за която ще мислим по-нататък. Тук определихме място за ягоди, което даже обърнахме с правата лопата и беше готово за засаждане, но започнаха ремонта на покрива и всичките боклуци от там се струпаха на това място.

 

Засадих 3 храста - два тамарина и една форзиция.

Както и десетина корена малини, които взех от пазара от някакъв не много вдъхващ доверие човек понеже не намерих на друго място. Дано да стане нещо от тях, предполагам на пролет ще се види, защото сега са просто пръчки.

 

Няма в двора череша и засадихме Ван. Първото ни посадено дърво в живота :) Трябва да го укрепим и да му сложим мрежичка. Много се надявам също да не са ме излъгали за сорта, уж го подбрах от разсадник.

Малко снимки от задния двор, където падна малко сеч. Станаха огромни камари и още не сме ги прибрали. Ходим само почивните дни и се чудим кое по-напред, затова наблягаме на по-спешните неща.

Дойде фирма да нареже долната част на фургона в двора ни, 2 тона желязо.

 

След рязането такава чудна гледка стана, че....   чак ми се доплака. Трябва да търсим как ще го извозваме това всичкото, което е горната част на фургона и за нищо не може да се ползва.

Връщаме се отпред при беседката, малко да разчистим там. Много пръчки, много съчки, много дреболии, изискващи здрав кръст, не като моя. Това освен по-едрите няколкометрови растения и дървета, за които кмета ни прати едно ремарке да товарим.

Разпокриха покрива. Много е смешна така къщата, ама после стана много добре. Доволни сме засега от майсторите, които наехме от обява в интернет. За седмица ремонтираха 150 кв покрив, смениха половината греди (щото за толкоз имаше пари), сложиха хартия, изчистиха улуците, изградиха и обшиха един комин, редиха керемидите, подмазаха капаците и накрая изметоха даже вътре в къщата! За първи път попадаме на майстори, които не се потриват и са сериозни.

И тук ми се доплака, то не стига дето има толкова дървета за изнасяне и разчистване, че и тези натрошени керемиди и боклуци от тавана трябва да оправим. Ама не им се сърдя на майсторите, добре че не са хвърляли където им падне, ами са спазвали купчината. Че толкова боклук от горе падна, стари вещи, изгнили кошници, някакъв стан имаше даже, стари тетрадки и учебници...

Тук, където прекопахме за ягодите също трябва да разчистим. Копането не ме притеснява , ама в тези дреболии няма нищо забавно.

Новото покривче, вече прилично и стегнато. На снимките вероятно не се вижда много новият облик, но на живо има голяма разлика. Преди се виждаше вълнообразен, със счупени керемиди, сега остава да видим как майсторите са си свършили работата като започнат дъждовете. Поправиха ни даже и онази грозна дупка в едната стая, ама забравих да я снимам. Там изградиха основата на комина, защото за нагоре нямаше парички. Ще мислим комина догодина.