Продължението на началото

Доста работа отметнахме за 2-3 дена. "Изкочиха" в целият си блясък, оппа - прах исках да кажа някои "екстри", които ще описвам по ред. Покрай рязането, дърпането на корени и разчистването се чувствах като изследовател и след първите една-две находки, започнах вече да очаквам какво ще изскочи след отрязването на поредното дърво. Защото някои бурени така бяха пораснали, че си бяха чисти дървета!

Предният двор малко светна, само входа на "имението" в момента е малко зловещо, направо крийпърско. Ще поместя "преди" и "след".

Това е само на първо четене, без подробно очистване. Зад портата имаше един огрооомен чемшир, от който тя се отваряше само до половина. Тъй като винаги чемширите съм ги свързвала с гробища,поп и ръсене веднага го резнахме, ама малко ми беше жал за растението. Иначе е добро решение за жив плет и щом е оцелял толкова години без да го полива никой, яко добиче ще да е чемшира.

Още не съм решила какво ще засадя пред къщата, но трябва да е нещо приветливо, за да посреща с настроение. А от дясната страна на портата се оголиха едни влажни тухли, те са всъщност едната страна на ей онова остъкление от предната публикация, дето леко се е килнало и ще го мислим дали ще го събаряме или ще го укрепяме.

Даже и една пейка се показа. Като я видях веднага си представих бабата и дядото как са седяли на нея и ми стана малко тъжно. Защото след огледа на всичко (всъщност още не сме огледали всичко) мислех само колко труд са хвърлили тези хорица, защото навсякъде имаше толкова асми, изградени от винкел и с бетонови блокчета за основа, доста са били и плодните дръвчета, които от занемареност на следващият собственик са изсъхнали, ще видим колко от тях ще спасим. И стопанските постройки, някои са даже с лята плоча, човека си е редил и покрив, сковавал си е портички, има отделения за няколко вида животни и птици (нали кокошката е птица), заварявал си е хранилище за царевица (предполагам) и само си мислех как във времето е останал труда на този привидно трудолюбив човечец и ми стана пък и хубаво същевременно, защото имота попадна в нас, а аз отсега изпитвам голяма любов към него и няма да го изоставя. Само да сме живи и здрави. В един от гардеробите в къщата имаше така прилежно закачени панталони, били са и огладени се вижда, а къщата отвътре за времето си е била доста уютна. Не можем все още обаче да разберем защо горната част на къщата е повдигната, като под стаите няма маза, Митко твърди, че било насип. Значи представете си го така - изляти основи около метър, по-точно изградени от тухла и вътре, т.е. пада се под подовете на стаите в тази част на къщата е запълнено с пръст. Каква е била идеята на строителя на къщата, не знам. И си мисля това да не ни изиграе някоя лоша шега и да се окаже някакъв голям проблем.

Иначе къщата си има маза, но тя е само под едната стая. Сухо мазе, с гредоред, красив, ако не се броят паяжините. Вътре буренца разни, стари находки. Ще имам за декорация. Тази нейна зелена порта ще претърпи само шкурка и боя, още не съм решила какъв цвят, харесва ми така стара. Има си и дупка за котараци, значи ще знам да не си оставям кюфтенцата в мазата. Поне за сега това са ми плановете за тази порта.

А ето това е остъклението отвътре, а тази врата в дясно е вход към партерната част на къщата, където има една голяма стая, ама беше много мрачна и снимките не са добри, една мини кухня и банята:

На тази снимка остъклението е погледнато от стълбите, които водят към горната част на къщата, а напред в дъното е изхода от къщата. Предполагам вече се ориентирате.

Това е предният двор с беседката, снимките са преди и след кастренето. Едва се виждаше, че има там беседка.

Това са дивите орехи само около беседката, от които ще стъкмим ограда някъде в задния двор. Определено ще се съберат още доста.

Много харесвам беседката, към нея има направена бетонова пътечка, а около нея ще сложа цветя. "Прозорците" и са опасани с тел и е пълзяло грозде, но аз мисля да я оставя открита.

А това е пак предният двор, като се отмине беседката и се отива към задният , но тук все още е като джунгла. 

Това се получи след разчистването:

За да стигнем до задният двор, трябваше да вървим приведени покрай къщата и като за добре дошли ни посрещаше една много ошипена дива слива точно на ъгъла на къщата и там минавахме с патешко ходене, иначе нямаше да имам грейка. 

Минеш ли там обаче и се открива уютното дворче отзад. Тези всичките диви сливи, които се виждат, ще се режат и изкореняват. Мнооооого трудоемка работа. В целият двор, по досегашна преценка сигурно има поне 30 дървета за коренене, такива сливи и диви орехи, които бяха пораснали по 5-6 метра, представям си какво коренище са направили. Като всяко от тях отнема по 1 час здраво разкопаване по досегашен опит. Много искам да успеем да фрезоваме още тази есен, за да мога напролет да започна с насажденията. За няколко години където са падали листата по двора и е съхнела тревата, така хубаво се е компостирала, че като разровя малко и се показва много хубава черна и ронеща се пръст.

По-навътре в двора се показа една лятна баня с бойлер-варел с някаква постройка отзад, играеща ролята на пещ:

Още по-навътре в двора има един голям фургон от ТИР, дълъг около 10 метра, който ще отиде на вторични суровини, от него поне ще си покрием част от ремонта на покрива. Ако сте гледали филма Изгубени, точно на него ми навява, в серията когато се натъкнаха на бункера. Чудехме се дали да го оставим да го ползваме като склад или да съхраняваме трупи там, ама после решихме че е малко зловещ, защото на места е изгнил. Но пък в основата му има сигурно тон-два желязо.

Горичката пред къщата:

Дърветата в двора - тук се виждат малко от мушмулата (много едра!) и дюлята, около които днес разчистихме, ама нямах време да снимам. Сега отрязаните клони са един огромен куп, по-точно няколко огромни купа насред двора и ни чака много работа!

Има още кайсии, ябълки, орехи, сини сливи, праскови... може да пропусна нещо, ама определено няма череша и вишна, ама пък на другото село имаме.

Останалите снимки са хаотични, като най-голямо внимание обръщам на ей този гардероб, който ще реставрирам.

Останалата част от къщата, но не всичко:

Началото

Страница едно за нашият втори дом. Е, дом е силно казано, да го наречем местенце за почивка.
НО! Наше местенце, в момента без никакъв външен вид, нуждаещо се от доста козметика. Ама каква козметика, цяла пластична операция си му трябва. Ама пък е сладка работа. Тежка, ама сладка!
Като оглеждахме къщите още по обявите из сайтовете тази ми направи най-малко впечатление. Казвам на половинката - "тази даже и няма да и правим оглед, я виж каква е обрасла, къща не се вижда!"

Имаше снимки и от интериора, ама за разлика от другите обяви, в които грозните гледки бяха спестени, на тази къща агенцията, която я предлага беше сложила без никакъв срам едни снимки, които ако ги види някой, даже няма и да си спре погледа за повече от 2 секунди, като аз направих.

 Имаше си и статистика на обявата - 25  преглеждания. Само 25! После разбрахме от собственика на агенцията, че за 8 месеца, ние сме третите хора, които правят оглед. Но пък имаше и други 3 къщи за оглед в района, та като бяхме тръгнали и решихме да я навестим.
На място обаче се оказа, че снимките ти предлагат малко по-различна действителност, двора на къщата (1657 кв.) е закътан отзад, много уютен и въпреки че има много диви орехи, кучо грозде и саморасли сливи с шипове изглеждаше доста примамлив. На снимките не си личи атмосферата, но си представете едно закътано място, тихо и слънчево на гърба на къщата, в съседската къща от едната страна идват рядко, колко да си окопаят лозенцето и да си оберат кайсиите, а от другата са приходящи основно почивните дни.

Така, значи направихме първи оглед, чак голямо впечатление не ни направи, освен многото стаи 4 броя, без да броим 2-3 антрета, защото къщата е разделена на две, като едната част е малко повдигната, а другата партерен етаж. И вътрешните баня и тоалетна, като се има в предвид, че къщи в района за тази сума нямат такава екстра. В банята няма плочки, ама това бял кахър. Гледам на промоция фаянс в Практикер на 6 лв квадрата, пък и хубав. И намален на тази цена от 26 лв?! Каквото и качество да е, не го вземам за царския дворец. Само трябва някой да се сети като тръгваме към село да вземем и ролетката да измерим квадратурата, то това не е лесна работа!
Обаче хубаво селце, къщата нито е точно в центъра, нито е накрая. Срещу къщата една мини горичка, малко пообрасла, тиха уличка, малко разбита. Ама малко :)
Оглеждахме после всички предлагани в района до цената която търсим, а тя е нищожно ниска, защото паричките, които очаквахме като кредит бяха малко, за да нямаме после голяма месечна вноска. За обикалянето по банките и тъпите им условия няма да пиша, беше една игра на нерви 3 седмици!
Та значи огледахме що имаше набелязано не само в района, ами всички села в близост до Русе до 40 км, само тези без население с чужди елементи. Искахме и държахме да е българско село и дворчето да е равно, за да си ходи мъника свободно. А и тази година вече гледах зеленчуци на наклонен терен на селото на баба ми и не е работа. Друго си е равничкото.
И гледахме, оглеждахме, попадахме на какви ли не - в много по-лошо състояние от тази нашата, а цената двойно повече от нея! И погледнахме вече с други очи на тази, представихме си я без излишните дървета (кучето грозде беше по 3 метра пораснало, а дивите орехи на 7-8!), малко ремонтирана и освежена. И решихме. Да, ама цената пак ни беше малко висока, защото покрива е за голям ремонт, а в едната стая от теч чак има голяма дупка. Да не се уплашите :)

 Тухлите отпред са грозни, където ще видите в снимите по-нататък падналата мазилка и оголените тухли има едно остъкление, на което липсва една колона, поддало е и отвън малко е сцепена къщата - в границата между това остъкление и самата къща.

 Но е поправимо. Има стопански постройки, дядото и бабата едно време са гледали животни. От тях може да се използват тухлите и може би керемидите, все още не сме ги оглеждали в какво състояние са.
На вторият оглед заведохме майстор за покрива - да оцени състоянието и да знаем какво да правим. Той се пъхна през ето тази капандура (тази е на единият покрив)

и намери горе една делва - ама много красива делва, съжалявам че не я снимах, ама ще се поправя. Делва, качена на тавана. Предполагам че няма да е там случайно, оглеждах я да няма жълтица залепена с мед на дъното, ама цък. Тогава, каза майстора, ще търсим къща в Арбанаси или на Малдивите, ама делвичката беше празна. Много ме кефят такива стари неща, като някой клошинг съм, като оглеждахме къщата вече с око на бъдещи собственици и само дебна къде какво старо или прогнило нещо има, веднага им замислих даже на нещата реставрация и декорация. Преди време ходихме на градското сметище да изхвърляме едни чували със строителни отпадъци и докато Митко ги разтоварва, аз обикалях сметището (по асфалта де) да видя кой какво е изхвърлил. Исках да взема някои работи, ама Митко не ми даде и после ми каза, че може да ме остави там да си ровя, може да се сприятеля с някой клошар. Ама сега да не си помислите нещо, бяхме в тази част на сметището, което е за строителни отпадъци, там няма хранителни и кой си къртил банята, кой си хвърлил саксиите - всичко беше струпано там, даже имаше и почти нови неща. Намерих даже и много хубави павета. Има си находки разни из къщата, само време да имам, ох мале! Реших даже - ще взема един пистолет с горещ въздух и ще смъкна боята от дюшемето на пода, за да се открие красотата на дъската, засега стила ми е старообновен скромен рустик. Цяяяяла зима имам на разположение, ще си стържа, чепкам, шкуря, мацам и правя каквото си искам!


Връщаме се на преговорите, че се отплеснах, после ще продължа със селския интериор. Значи ще трябва да се смъква още от цената, те собствениците май отдавна не бяха ходили там и изобщо не знаеха за състоянието на къщата. Тя е наследствена на една жена с трима сина, млада жена, после се видяхме при подписването на предварителния договор, много ми стана мъчно за нея, мъжа и скоро е починал и тя не знаеше много къде се намира, имаше нужда да я продаде тази къща и бързаше повече от нас. Аз пък сън не спях седмици наред, вечер лягам с мечтата за къща, за градина, за хубаво местенце за мъника, сутрин пак ставах с тази мисъл. ама толкова силно го исках това, сега вече мога да призная че имах вътрешно усещане и още преди да ни е одобрен кредита и преди да харесаме къща аз си бях купила пълзящи рози и някои декоративни храсти. Ами как - за бъдещата ми градина! Както и пролетни луковици и си правех планове как ще си направя градинката. Вечер чета да се образовам из градинарските форуми, из строителните също, да се запозная и кое какви цени е, защото за покрива ми е ясно горе-долу, тази година вече правихме такъв и основно гледах идеи и събирах материал за практични и хубави неща. Дай Боже да осъществя поне част от плановете си и ще ви ги покажа. Много обичам природата, обожавам тишината, само птички искам да чувам и детски гласове. И спокойствие най-вече, защото от това имаме най-голяма нужда.
И така тя смъкна доста от цената, даже да не ви казвам, че почти без пари (е, за нас не са малко де, ама на фона на другите имоти) за такова голямо дворно място, то само то струва толкова без къщата. Даже и още можехме да смъкнем, ама и с още един човек ще делят сумата от къщата, а човека си имаше здравословни проблеми и му се налага операция, затова Митко не посмя повече да се пазари надолу, щеше да е вече нагло от наша страна.
Одобриха ни заема, подписахме предварителен договор и се заехме да действаме.
Край на първа част :)