Домът е там, където е сърцето: ноември 2013

Еее, най-сетне! Малко да приведем във вид предният двор. Много сериозен кмета на селото. Докараха ни ремарке да товарим, обеща да ни оправи и уличното осветление пред къщата, защото лампите не работят и вечер е много тъмно. Митко спа цяла седмица на едно походно легло да пази материалите за покрива. Иначе на къщата си имаме лампа, а на беседката цели три броя! Разчисти и гаража, за да вкарва колата вътре.

Вече няма струпани дървета в предния двор и започнахме да кореним дивите орехи. Гадна, уморителна и тежка работа!

Много корени извадихме.

Заравних малкият парцел до беседката, в ляво е шахтата за водата, там наредих камъни за пътечка. Докато обръщах с правата лопата извадих около 200 луковици, предполагам на лалета. 100 от тях засадих, а другите ги пратих на селото на баба, да и намеря и на нея работа :)

Една кошница от тавана, която ще постегна малко и ще сложа цветя другата година.

Садих анемонета, лалета, зюмбюли, нарциси, мускарита, минзухари, имам още да садя оксалис, алиум, още видове лалета и анемонета, всичко около 200-300 луковици. Какво ще изникне ще видим на пролет :)

Ходихме да "берем" около село камъни за алпинеума. Но не ми стигнаха. Започнах с каквото имам, ще търпи още развитие. Избрах си за алпинеума синя тревичка, карамфилчета, хебе, няколко седума, ерика, армерия, лигуструм за оформяне, на заден план засадих туи, те са още мънички.

От към пътя нищо се не виждаше. Това е задният страничен двор.

А тук е вече разчистен. Вадихме много колове, опъната ръждясала тел, коренихме още саморасли дървета. В блога всичко става бързо - гледаш първата снимка, после втора, ама колко работа има между двете снимки...

Тук гледаме от другата страна. В ляво, където се виждат колове и зелена трева е съседското място, просто няма ограда, за която ще мислим по-нататък. Тук определихме място за ягоди, което даже обърнахме с правата лопата и беше готово за засаждане, но започнаха ремонта на покрива и всичките боклуци от там се струпаха на това място.

Засадих 3 храста - два тамарина и една форзиция.

Както и десетина корена малини, които взех от пазара от някакъв не много вдъхващ доверие човек понеже не намерих на друго място. Дано да стане нещо от тях, предполагам на пролет ще се види, защото сега са просто пръчки.

Няма в двора череша и засадихме Ван. Първото ни посадено дърво в живота :) Трябва да го укрепим и да му сложим мрежичка. Много се надявам също да не са ме излъгали за сорта, уж го подбрах от разсадник.

Малко снимки от задния двор, където падна малко сеч. Станаха огромни камари и още не сме ги прибрали. Ходим само почивните дни и се чудим кое по-напред, затова наблягаме на по-спешните неща.

Дойде фирма да нареже долната част на фургона в двора ни, 2 тона желязо.

След рязането такава чудна гледка стана, че.... чак ми се доплака. Трябва да търсим как ще го извозваме това всичкото, което е горната част на фургона и за нищо не може да се ползва.

Връщаме се отпред при беседката, малко да разчистим там. Много пръчки, много съчки, много дреболии, изискващи здрав кръст, не като моя. Това освен по-едрите няколкометрови растения и дървета, за които кмета ни прати едно ремарке да товарим.

Разпокриха покрива. Много е смешна така къщата, ама после стана много добре. Доволни сме засега от майсторите, които наехме от обява в интернет. За седмица ремонтираха 150 кв покрив, смениха половината греди (щото за толкоз имаше пари), сложиха хартия, изчистиха улуците, изградиха и обшиха един комин, редиха керемидите, подмазаха капаците и накрая изметоха даже вътре в къщата! За първи път попадаме на майстори, които не се потриват и са сериозни.

И тук ми се доплака, то не стига дето има толкова дървета за изнасяне и разчистване, че и тези натрошени керемиди и боклуци от тавана трябва да оправим. Ама не им се сърдя на майсторите, добре че не са хвърляли където им падне, ами са спазвали купчината. Че толкова боклук от горе падна, стари вещи, изгнили кошници, някакъв стан имаше даже, стари тетрадки и учебници...