Домът е там, където е сърцето: Продължението на началото

Доста работа отметнахме за 2-3 дена. "Изкочиха" в целият си блясък, оппа - прах исках да кажа някои "екстри", които ще описвам по ред. Покрай рязането, дърпането на корени и разчистването се чувствах като изследовател и след първите една-две находки, започнах вече да очаквам какво ще изскочи след отрязването на поредното дърво. Защото някои бурени така бяха пораснали, че си бяха чисти дървета!

Предният двор малко светна, само входа на "имението" в момента е малко зловещо, направо крийпърско. Ще поместя "преди" и "след".

Това е само на първо четене, без подробно очистване. Зад портата имаше един огрооомен чемшир, от който тя се отваряше само до половина. Тъй като винаги чемширите съм ги свързвала с гробища,поп и ръсене веднага го резнахме, ама малко ми беше жал за растението. Иначе е добро решение за жив плет и щом е оцелял толкова години без да го полива никой, яко добиче ще да е чемшира.

Още не съм решила какво ще засадя пред къщата, но трябва да е нещо приветливо, за да посреща с настроение. А от дясната страна на портата се оголиха едни влажни тухли, те са всъщност едната страна на ей онова остъкление от предната публикация, дето леко се е килнало и ще го мислим дали ще го събаряме или ще го укрепяме.

Даже и една пейка се показа. Като я видях веднага си представих бабата и дядото как са седяли на нея и ми стана малко тъжно. Защото след огледа на всичко (всъщност още не сме огледали всичко) мислех само колко труд са хвърлили тези хорица, защото навсякъде имаше толкова асми, изградени от винкел и с бетонови блокчета за основа, доста са били и плодните дръвчета, които от занемареност на следващият собственик са изсъхнали, ще видим колко от тях ще спасим. И стопанските постройки, някои са даже с лята плоча, човека си е редил и покрив, сковавал си е портички, има отделения за няколко вида животни и птици (нали кокошката е птица), заварявал си е хранилище за царевица (предполагам) и само си мислех как във времето е останал труда на този привидно трудолюбив човечец и ми стана пък и хубаво същевременно, защото имота попадна в нас, а аз отсега изпитвам голяма любов към него и няма да го изоставя. Само да сме живи и здрави. В един от гардеробите в къщата имаше така прилежно закачени панталони, били са и огладени се вижда, а къщата отвътре за времето си е била доста уютна. Не можем все още обаче да разберем защо горната част на къщата е повдигната, като под стаите няма маза, Митко твърди, че било насип. Значи представете си го така - изляти основи около метър, по-точно изградени от тухла и вътре, т.е. пада се под подовете на стаите в тази част на къщата е запълнено с пръст. Каква е била идеята на строителя на къщата, не знам. И си мисля това да не ни изиграе някоя лоша шега и да се окаже някакъв голям проблем.

Иначе къщата си има маза, но тя е само под едната стая. Сухо мазе, с гредоред, красив, ако не се броят паяжините. Вътре буренца разни, стари находки. Ще имам за декорация. Тази нейна зелена порта ще претърпи само шкурка и боя, още не съм решила какъв цвят, харесва ми така стара. Има си и дупка за котараци, значи ще знам да не си оставям кюфтенцата в мазата. Поне за сега това са ми плановете за тази порта.

А ето това е остъклението отвътре, а тази врата в дясно е вход към партерната част на къщата, където има една голяма стая, ама беше много мрачна и снимките не са добри, една мини кухня и банята:

На тази снимка остъклението е погледнато от стълбите, които водят към горната част на къщата, а напред в дъното е изхода от къщата. Предполагам вече се ориентирате.

Това е предният двор с беседката, снимките са преди и след кастренето. Едва се виждаше, че има там беседка.

Това са дивите орехи само около беседката, от които ще стъкмим ограда някъде в задния двор. Определено ще се съберат още доста.

Много харесвам беседката, към нея има направена бетонова пътечка, а около нея ще сложа цветя. "Прозорците" и са опасани с тел и е пълзяло грозде, но аз мисля да я оставя открита.

А това е пак предният двор, като се отмине беседката и се отива към задният , но тук все още е като джунгла.

Това се получи след разчистването:

За да стигнем до задният двор, трябваше да вървим приведени покрай къщата и като за добре дошли ни посрещаше една много ошипена дива слива точно на ъгъла на къщата и там минавахме с патешко ходене, иначе нямаше да имам грейка.

Минеш ли там обаче и се открива уютното дворче отзад. Тези всичките диви сливи, които се виждат, ще се режат и изкореняват. Мнооооого трудоемка работа. В целият двор, по досегашна преценка сигурно има поне 30 дървета за коренене, такива сливи и диви орехи, които бяха пораснали по 5-6 метра, представям си какво коренище са направили. Като всяко от тях отнема по 1 час здраво разкопаване по досегашен опит. Много искам да успеем да фрезоваме още тази есен, за да мога напролет да започна с насажденията. За няколко години където са падали листата по двора и е съхнела тревата, така хубаво се е компостирала, че като разровя малко и се показва много хубава черна и ронеща се пръст.

По-навътре в двора се показа една лятна баня с бойлер-варел с някаква постройка отзад, играеща ролята на пещ:

Още по-навътре в двора има един голям фургон от ТИР, дълъг около 10 метра, който ще отиде на вторични суровини, от него поне ще си покрием част от ремонта на покрива. Ако сте гледали филма Изгубени, точно на него ми навява, в серията когато се натъкнаха на бункера. Чудехме се дали да го оставим да го ползваме като склад или да съхраняваме трупи там, ама после решихме че е малко зловещ, защото на места е изгнил. Но пък в основата му има сигурно тон-два желязо.

Горичката пред къщата:

Дърветата в двора - тук се виждат малко от мушмулата (много едра!) и дюлята, около които днес разчистихме, ама нямах време да снимам. Сега отрязаните клони са един огромен куп, по-точно няколко огромни купа насред двора и ни чака много работа!